Време е да се сложи край на данъчното предимство на дълга

Няколко години преди да изпадне във фалит, Hertz направи една от многото грешни стъпки, които в крайна сметка допринесоха за кончината на фирмата за наемане на автомобили, пише Джонатан Форд за Financial Times.

Решавайки да поднови стареещия си автомобилен парк, компанията се сдоби с куп седани, точно когато американците превключваха масово към SUV. Стъпката бе продиктувана по-малко от бизнес логика, отколкото от финансова необходимост. Седаните бяха по-евтини и с почти 20 млрд. долара дълг в баланса си, резултат от придобивания и по-ранно изкупуване, Херц просто нямаше пари, за да поеме по по-скъпия път.

Hertz може да е сред най-големите бизнес фалити досега в пандемията от Covid-19, но не вирусът я уби. Истинският виновник беше прекомерният дълг. 

Много бе изписано за задлъжнялостта на Корпоративна Америка и как тази на нефинансовите компании се е повишила с една трета от 2000 г. до предкоронавирусно ниво от около 17 трлн. долара - или близо 80 на сто от брутния вътрешен продукт. В очите на финансовите идеолози това правеше балансите „ефективни“. Но на практика, разбира се, не направи нищо подобно.

Големият дълг поражда нестабилност, тъй като компаниите намаляват разходите и използват хитрини, за да покрият повишените си финансови задължения. Това ги прави уязвими на външни шокове, като по този начин е по-вероятно да прибягнат до социално негативни инициативи: намаляване на инвестициите, закриване на съоръжения и съкращаване на персонал.

Още преди пандемията мигаха предупредителни светлини. Миналата година МВФ констатира, че бизнес дълг за 19 трлн. долара в осем водещи икономики - или 40 на сто от общия - може да стане уязвим в случай на „съществено забавяне“. Сега просто за да избегнат възможността за масови фалити и безработица, централните банки печатат пари нонстоп, докато правителствата обмислят грантове и дялови участия.

Ниските лихвени проценти очевидно допринесоха за тази нестабилна планина от дълг, както също и стимулите за управление, които насърчават шефовете да правят цените на акциите по-волатилни чрез натрупване на дългове. Но редом с тях е налице озадачаващ стимул, който допълнително засилва уклона към дълг: възможността за приспадане на лихвените разходи от облагаемата печалба, докато при финансирането с акции няма такова приспадане. Изследване на икономиста Рууд Мюи от МВФ установи, че в развитите икономики това е увеличило съотношенията на дълга средно със 7 на сто от общите активи, или с около 15 на сто от БВП.